Бързо се покриваш с наметалото, използвайки магическата му страна. Дано не си сбъркал, ако те открият сега, вероятно ще те заловят. Замръзваш, спирайки дори дъха си, когато оркът се приближава до леглото. Рязко се навежда и изкрещява:
– Ха! Ето го, Безмилостний! Замръзнал от страх! Какво да го правя?
– Къде е? Не го виждам! – отвръща главатарят.
– Как не го виждате? Стои пред мен под леглото, ето – оркът се протяга за да те хване.
Използваш объркването му и докато той се протяга към тебе се измъкваш от другия край на леглото.
– Безмилостний, минава покрай вас, хванете го!
– Не го виждам, глупако. Нали беше под леглото! Полудяваш ли?
Продължаваш да носиш наметалото, защото разбираш, че големият орк не те вижда и наистина – успяваш да минеш покрай него без изобщо да те забележи.
– Явно използва някаква магия! Не го виждам! Къде е? Бързо всички, хванете проклетника! – изкрещява ядно големият орк – бързо!