– Аха, ето те! – изкрещява грамаданския орк в момента, в който ти обръщаш наметалото. – Дръжте го!
Хукваш към вратата, но в този момент през нея нахлуват няколко орки и объркано започват да се оглеждат на всички страни.
– Не го виждаме, Безмилостний – казва смутено един от тях. – Сигурен ли сте, че е тук?
Стоиш замръзнал в очакване на удобен момент да се промъкнеш покрай тях.
– Как да не съм сигурен, безполезни твари! Не го виждате, защото използва вълшебно наметало.
– Ама, как да го хванем тогава, не разбирам – продължава още по-смутено дребния орк.
– Ох, всичко ли сам трябва да върша – говорейки, главатарят се придвижва бавно към теб. – Затворете проклетата врата! – изкрещява той и скача към теб.
Това е момента. Забелязваш малка пролука, между двама от орките и в същия миг се стрелваш натам. Успяваш да минеш между тях и шмугвайки се чевръсто, между краката на оркът, който затваря вратата. Преминаваш вратата секунди, преди да хлопне зад теб.
Успя! Чуваш ревът на грамадния орк и се засилваш бързо към входната врата, когато хвърлената от няколкото скрити в коридора орки мрежа те поваля. Спъваш се, оплитайки се в нея и падаш омотан пред входната врата.
Даде всичко от себе си, но уви – не успя да се изплъзнеш от лапите на орките. Само още мъничко късмет и може би щеше да успееш да се измъкнеш. Орките се скупчват около теб махат мрежата и грубо свалят вълшебното наметало. Повличат те обратно в стаята и те хвърлят по средата, след което те заобикалят в кръг. Главатарят се приближава до теб.
– Геройски опит, явно имаш кураж! Жалко, че това е последната ни среща – грамадният орк измъква изпод мръсната си дреха малка торбичка и бърка в нея. Изважда внимателно ръката си стисната в юмрук.
– Последни думи? – ехидно се озъбва той.
– Да – отговаряш с високо вдигнато чело – вярвате или не, но не можете да спрете истинския герой да бъде герой. Докато има злодеи, ще има и герои. Така че, всичко което правите сега е напълно безполезно.
– Ще видим – главатарят на орките рязко хвърля срещу теб шепа блещукащ прах, който е стискал в юмрука си – Аба-Нида-Унхус! – изрича бавно той.