Бързо се покриваш с наметалото, използвайки немагическата му страна. Дано не си сбъркал, ако те открият сега, вероятно ще те заловят. Замръзваш, спирайки дори дъха си, когато оркът се приближава до пердето. Той дърпа рязко единият край на пердето и поглежда право в теб. След секунда, която сякаш трае цяла вечност, оркът отмества поглед към другата страна на пердето, оглежда внимателно и казва:
– Не е тук, Безмилостний! Ще огледам в другите стаи – казва оркът и излиза забързано.
Главатарят се приближава към масата, навежда се и подушва почти празната ти купичка с овесени ядки, изсумтява с погнуса и се насочва към дивана. Тогава забелязваш закаченото на кръста му навито въже. То сякаш блещука, обградено в синьо сияние.