Бързо се покриваш с наметалото, използвайки магическата му страна. Дано не си сбъркал, ако те открият сега, вероятно ще те заловят. Замръзваш, спирайки дори дъха си, когато оркът се приближава до пердето, зад което се криеш. Рязко дърпа единият му край и изкрещява:
– Ха! Ето го, Безмилостний, зад пердето! Замръзнал от страх! Какво да го правя?
– Къде е? Не го виждам! – отвръща главатарят.
– Как не го виждате? Стои пред мен, ето – оркът се протяга за да те хване.
Използваш объркването му и докато той се протяга към тебе се навеждаш и се шмугваш между краката му.
– Безмилостний, минава покрай вас, хванете го!
– Не го виждам, глупако. Нали беше в гардероба! Полудяваш ли?
Продължаваш да носиш наметалото, защото разбираш, че големият орк не те вижда и наистина – успяваш да минеш покрай него без изобщо да те забележи.
– Явно използва някаква магия! Не го виждам! Къде е? Бързо всички, хванете проклетника! – изкрещява ядно големият орк – Бързо!