Бързо се покриваш с наметалото, използвайки немагическата му страна. Дано не си сбъркал, ако те открият сега, вероятно ще те заловят. Замръзваш, спирайки дори дъха си, когато оркът се приближава до гардероба. Отваря бавно вратата и поглежда право в теб. След секунда, която сякаш трае цяла вечност, оркът отмества поглед към останалата част от гардероба.
– Дрехите на хората са много смешни, не е тук – оркът посяга и грабва една рокля от закачалката. – Може ли да облека това?
– Не глупако, хвърли този парцал и продължавай да търсиш! Не можем да допуснем да избяга. Особено ако е истински герой.
– Да, Безмилостний! Ще огледам в другите стаи – казва оркът и излиза забързано.
Главатарят се приближава към масата, навежда се и подушва почти празната ти купичка с овесени ядки, изсумтява с погнуса и се насочва към дивана. Тогава забелязваш закаченото на кръста му навито въже. То сякаш блещука, обградено в синьо сияние.