Продължаваш безшумно към прозореца. Вече си съвсем близо, когато някакво движение в другия край на стаята привлича вниманието ти. Замръзваш, гледайки втренчено как книгата с приказки се издига над масата, след кратка пауза във въздуха се премества плавно над пода и съвсем внезапно се сгромолясва върху него. Трясъка е толкова оглушителен, че буквално те кара да подскочиш.
– Не ни виждаш, нали? – същият ръмжащ глас, този път звучащ някак плашещо любезно.
Продължаваш да не виждаш никого. Звукът на стъпки, които бавно обикалят около теб е доста смущаващ. Стоиш замръзнал без абсолютно никаква идея, какво да правиш.