Секунди преди вратата да се отвори успяваш да се шмугнеш в под леглото. Прикриваш се между няколко кутии за обувки и навит на руло килим. Затаяваш дъх в напрегнато очакване. Вратата се отваря и стъпките утихват. Поглеждаш през малка пролука към отворената врата, но не виждаш ничии крака. Звукът на стъпките отново отеква и бавно обикаля стаята. Стоиш замръзнал изчаквайки да видиш какво ще се случи.
– Празно. Няма никой – чуваш ръмжащ глас и въпреки, че имаш видимост към цялата стая, не виждаш никого.
– Не може да го няма, претърсете навсякъде гноми безполезни – гласът звучи застрашително – Проверете цялата къща. Заловете го и ми го доведете веднага.
Не може да е истина. Отново чуваш гласове и отново не виждаш никого. Какво става тук? Нима полудяваш или си на прага на някое геройско приключение. Спомняш си за героите от приказките, които се срещат с разни невидими същества. Дали пък наистина не съществуват вълшебствата?! Представяш как в момента къщата е пълна с невидими врагове, които те преследват. Ти трябва да си истински герой за да оцелееш и да се измъкнеш от лапите им.
Ослушваш се и сякаш всички стъпки се запътват към вратата и другите стаи. Изчакваш секунда за да се увериш, че никой не се разхожда около теб. Да тихо е. Вероятно няма никой в стаята, или поне не чуваш никакви шумове.
Тук е момента да решиш какво да правиш: