– Няма никаква грешка. Щом ни виждаш значи си герой, а дали ще спасиш кралството зависи само от теб – казва по-едрия гном – носи главата на раменете си и внимавай. Понякога героя се увлича в геройстване заради самото геройство. Внимавай много и с теб да не стане така.
Ти кимаш внимателно с глава в знак на съгласие.
– Трябва да откриеш къде изчезва водата и защо? И не се притеснявай за посоката. Истински герой като теб, едва ли ще остане дълго време без да се забърка в някое приключение – подкрепящо се усмихва малкия гном – и да не забравя – мисля, че може да имаш нужда от това.
Малкото човече се приближава по масата към теб и ти подава малко наметало. Ти го взимаш и в ръцете ти наметалото започва да расте, докато не достига точно твоя ръст.
– Това наметало е вълшебно. Може да променя своята големина според притежателя си. Когато го наметнеш от тази страна, на която е изписан символът “М” ставаш невидим за всички магически същества. Ако го наметнеш обратно, ще си невидим за тези, които нямат магическа природа.
Благодариш от сърце и се сбогуваш с градинските гноми. Решаваш, че е време да се подготвиш за пътешествието.