Секунди преди вратата на стаята да се отвори успяваш да се скриеш зад пердето. Не знаеш кой идва и предпочиташ да можеш лесно да се измъкнеш навън, ако се наложи.
Вратата се отваря и стъпките утихват. Поглеждаш през малка пролука между завесите към отворената врата, но там няма никой. Звукът на стъпките бавно обикаля стаята. Стоиш замръзнал изчаквайки да видиш какво ще се случи.
– Празно. Няма никой – чуваш ръмжащ глас и въпреки, че имаш видимост към цялата стая, не виждаш никого.
– Не може да го няма, претърсете навсякъде гноми безполезни – гласът звучи застрашително – Проверете цялата къща. Заловете го и ми го доведете веднага.
Не може да е истина. Отново чуваш гласове и отново не виждаш никого. Какво става тук? Нима полудяваш или си на прага на някое геройско приключение. Спомняш си за героите от приказките, които се срещат с разни невидими същества. Дали пък наистина не съществуват вълшебствата?! Представяш как в момента къщата е пълна с невидими врагове, които те преследват. Ти трябва да си истински герой за да оцелееш и да се измъкнеш от лапите им.
Ослушваш се и сякаш всички стъпки се запътват към вратата и другите стаи. Изчакваш секунда за да се увериш, че никой не се разхожда около теб. Да тихо е. Вероятно няма никой в стаята, или поне не чуваш никакви шумове.
Тук е момента да решиш какво да правиш: