Продължаваш да слушаш напрегнато. Надяваш се да си скрит достатъчно добре за да не те открият. Чуваш шумът на стъпки обикалящи стаята.

– Бъдете предпазливи – същият ръмжащ глас – може да е герой.

– Герой! – отвръща друг глас с безпокойство – лошо, значи ще може да ни вижда.

– Истинският герой не само вижда незримото, но и може да повярва в невъзможното, а това значи, че има шанс да ни се измъкне. 

– Да, да,…и да спаси кралството от сушата. 

– Тихо – изръмжава първият глас – може да се е скрил някъде тук и да подслушва. Вместо много да говориш – провери в гардероба.

Чуваш как стъпките се приближават. Не може да те открият точно сега. Можеш да станеш герой и да се впуснеш в истинско приключение. Затваряш очи повтаряйки си наум – “Няма да ме видят, просто няма да ме видят. Не сега. Аз съм прозрачен като стъкло, невидим като въздуха. Няма ме!”

Стъпките спират и двете вратички на гардероба се отварят широко. Гаден мирис на застояло блато изпълва пространството около теб. Отваряш бавно очи за да видиш на сантиметри от лицето ти грозната мутра на огромен свиреп орк вперил поглед право в теб.

Тук е момента да те запозная с орките – те са големи, зли и страшно упорити създания. Добрата новина е, че не са особено интелигентни. Обикновено действат на малки групи, които бързо и безмилостно нападат и изчезват в нощта. Рядко можеш да видиш орк през деня. Тогава се крият в пещери или подземията на замъците на техните господари. Да, в повечето случаи те имат господари – разни зли магьосници или умопомрачени владетели на тъмни кралства.

Скрит сред дрехите, замръзнал като ледена статуя, гледаш без да мигнеш право в големия зелен нос на орка. Това беше, хванаха те, нямаш никакъв шанс да му се изплъзнеш. Огромното му туловище е препречило целия гардероб. Оркът се нахилва и казва: 

– Дрехите на хората са много смешни, не е тук – оркът се обръща с гръб, оставяйки вратите на гардероба широко отворени – Ще проверя под леглото.

– Търсете навсякъде, глупаци! Не можем да допуснем да избяга. Особено ако вече се е превърнал в герой.

Най-сетне поемаш дъх. Не те откриха и очевидно, току-що се превърна в герой. Изумлението от цялата тази работа толкова те шокира, че без малко да загубиш съзнание от вълнение. Опитваш да се успокоиш и оглеждаш стаята. Освен този който претърси гардероба, в стаята има още няколко орки, единият от които изглежда доста по-едър и свиреп – вероятно главатаря. Той е застанал по средата и оглеждайки се наляво-надясно раздава команди:

– Търсете червеи безполезни. Няма как да се е изпарил. Трябва да е тук някъде. Вижте отново в другите стаи.

Орките се запътват послушно. Остава само главатарят, който стои с гръб към теб. Трябва да решиш: