Продължаваш да слушаш гледайки вторачено в празното пространство.
– Така като гледам – пискливият глас прозвучава разочаровано – май нашият герой няма скоро да проговори. Да се махаме.
– Да – отвръща другия глас – губим си времето. Може би магьосниците са объркали.
Чува се тихо „ПУК“ и гласовете замлъкват. Решаваш, че е крайно време да се намесиш.
– Не са oбъркали – казваш неуверено – аз съм вашия герой… чух всичко. Аз мога да повярвам в невъзможното.