Стъпките спират точно пред скривалището ти. Гаден мирис на застояло блато изпълва пространството около теб. Отваряш бавно очи за да видиш на сантиметри от лицето ти грозната, ухилена мутра на дребничък, но определено свиреп орк.
– Ха! Ето го, Безмилостний! Замръзнал от страх! Какво да го правя?
– Дръж го, как какво!? – отвръща главатарят.
Макар и секунда, целият този разговор ти дава ценно време да се шмугнеш под протягащите се ръце на орка, който се опитва да те хване. Хукваш към вратата, но в този момент през нея нахлуват няколко орки и ти препречват пътя. Стоиш замръзнал в очакване на удобен момент да се промъкнеш покрай тях.
– Какво гледате, глупаци! Затворете проклетата врата! – изкрещява той и скача към теб.
Това е момента. Забелязваш малка пролука, между двама от орките и в същия миг се стрелваш натам. Успяваш да минеш между тях и шмугвайки се чевръсто, между краката на оркът, който затваря вратата. Преминаваш вратата секунди, преди да хлопне зад теб.
Успя! Чуваш ревът на грамадния орк и се засилваш бързо към входната врата, когато хвърлената от няколкото скрити в коридора орки мрежа те поваля. Спъваш се, оплитайки се в нея и падаш омотан пред входната врата.
Даде всичко от себе си, но уви – не успя да се изплъзнеш от лапите на орките. Само още мъничко късмет и може би щеше да успееш да се измъкнеш. Орките се скупчват около теб махат мрежата и грубо свалят вълшебното наметало. Повличат те обратно в стаята и те хвърлят по средата, след което те заобикалят в кръг. Главатарят се приближава до теб.
– Геройски опит, явно имаш кураж! Жалко, че това е последната ни среща – грамадният орк измъква изпод мръсната си дреха малка торбичка и бърка в нея. Изважда внимателно ръката си стисната в юмрук.
– Последни думи? – ехидно се озъбва той.
– Да – отговаряш с високо вдигнато чело – вярвате или не, но не можете да спрете истинския герой да бъде герой. Докато има злодеи, ще има и герои. Така че, всичко което правите сега е напълно безполезно.
– Ще видим – главатарят на орките рязко хвърля срещу теб шепа блещукащ прах, който е стискал в юмрука си – Аба-Нида-Унхус! – изрича бавно той.