Стъпките спират точно пред скривалището ти. Гаден мирис на застояло блато изпълва пространството около теб. Отваряш бавно очи за да видиш на сантиметри от лицето ти грозната мутра на дребничък, но определено свиреп орк.
Скрит сред дрехите, замръзнал като ледена статуя, гледаш без да мигнеш право в големия зелен нос на орка. Това беше, хванаха те, нямаш никакъв шанс да му се изплъзнеш. Огромното му туловище е препречило целия гардероб. Оркът се нахилва и казва:
– Дрехите на хората са много смешни, не е тук – оркът посяга и грабва една рокля от закачалката. – Може ли да облека това?
– Не глупако, хвърли този парцал и продължавай да търсиш! Не можем да допуснем да избяга. Особено ако е истински герой.
Най-сетне поемаш дъх и оглеждаш стаята. Май ти се размина. Продължаваш да слушаш напрегнато.
– Безмилостний, проверих навсякъде. Може да е излязъл някъде.
– Стига плямпа, търси… червей безполезен! Няма как да се е изпарил. Трябва да е тук някъде. Провери какво става в другите стаи.
Дребният орк излиза послушно. Остава само главатарят, който стои с гръб към теб. Той се приближава към масата, навежда се и подушва почти празната ти купичка с овесени ядки, изсумтява с погнуса и се насочва към дивана. Тогава забелязваш закаченото на кръста му навито въже. То сякаш блещука, обградено в синьо сияние.
Трябва да решиш: