Покриваш се с вълшебното наметало с надеждата орките да носят някъде в себе си поне късче магическа природа. Бавно излизаш от скривалището си и се насочваш безшумно към прозореца. В стаята цари гробна тишина. Оркът е застанал с гръб към теб и за сега всичко изглежда спокойно.
Вперил поглед в спасителния изход, не забелязваш падналата на земята пуканка и кракът ти се озовава точно върху нея. Пуканката се смачка с тихо недоволство. Звукът е почти незабележим, но на фона на тишината отеква като трясък. Оркът се обръща рязко и замира. Оглежда стаята внимателно и се насочва към гардероба.
Успокоен, че явно не те вижда, продължаваш бавничко към прозореца. Шансовете са на твоя страна, но все пак ще имаш нужда от известно количество късмет.
За да разбереш дали разполагаш с него – хвърли заровете. Те ще определят съдбата ти.