Бързо се покриваш с наметалото, използвайки немагическата му страна. Дано не си сбъркал, ако те открият сега, вероятно ще те заловят. Замръзваш, спирайки дори дъха си, когато оркът се приближава до леглото. Навежда се бавно и поглежда право в теб. След секунда, която сякаш трае цяла вечност, оркът отмества поглед от теб към навития на руло килим и спокойно се изправя.
– Не е тук, Безмилостний! Ще огледам в другите стаи – казва оркът и излиза забързано.
Главатарят се приближава към масата, навежда се и подушва почти празната ти купичка с овесени ядки, изсумтява с погнуса и се насочва към дивана. Тогава забелязваш закаченото на кръста му навито въже. То сякаш блещука, обградено в синьо сияние.