– Ехо, има ли някой? – гласът ти трепери от напрежение.

Стъпките утихват. Ти се завърташ в кръг, оглеждайки се напразно във всички посоки. Все по-убеден си, че там има някой, но не можеш да го видиш.

– Има! – гласът идва от към вратата. Звучи грубо, почти като ръмжене. Сякаш не човек, а някакъв звяр сглобява сричките – бавно и с усилие. Около теб прозвучава гърлено ръмжене.

Решаваш да покажеш, че не те страх, въпреки, че всъщност е точно обратното:

– Не ме е страх от вас! Махайте се!

– Не те е страх, защото не можеш да ни видиш. Повярвай ми – за твое добро е.

– Какво искате от мен?  Защо не мога да ви видя? Какво става тук? Вие ли сте магьосниците?- хиляди въпроси се блъскат в главата ти.

– Ха-ха-ха! Магьосници? Какво ще кажете, ние ли сме магьосниците, а? – около теб се разнася вой и кънтящо тракане на метал. Не,… ние сме орки.

Тук е момента да те запозная с орките –  те са големи, зли и страшно упорити създания. Добрата новина е, че не са особено интелигентни. Обикновено действат на малки групи, които бързо и безмилостно нападат и изчезват в нощта. Рядко можеш да видиш орк през деня. Тогава се крият в пещери или подземията на замъците на техните господари. Да, в повечето случаи те имат господари – разни зли магьосници или умопомрачени владетели на тъмни кралства.

За съжаление, всичкото това можеш само да си го представиш, защото все още продължаваш да чуваш само гласовете им.

– Махайте се! Това е моя дом и изобщо не ме интересува, кои сте.

Тръгваш смело към вратата, надявайки се на чудо. На крачка от вратата невидими ръце те хващат и връщат обратно в центъра на стаята. Съпротивляваш се, но напразно. Чуваш глас, който бавно изрича неразбираеми за теб слова:

– Аба-Нида-Унхус! 

Внезапно стаята се изпълва със странен аромат, който те успокоява.