Покриваш се с вълшебното наметало с надеждата орките да не носят някъде в себе си късче магическа природа. Бавно се обръщаш и леко отваряш прозореца. Застиваш, когато усещаш движение зад гърба си. Грамадният орк се е приближил незабелязано до теб и рязко дърпа завесата.
– Аха, значи тук си се скрил! Опитваш се да избягаш, а?
– Виждаш ме? – питаш изумено.
– Разбира се, че те виждам. За разлика от останалите орки, аз нося магическа природа – големият орк се озъбва свирепо. – Наметалото ти е безполезно срещу мен. Няма как да се измъкнеш!
– Ще видим – заявяваш смело и бързо обръщаш наметалото от другата му страна.
– Ах ти малка гадино! Къде изчезна!? – оркът посяга към празното пространство, в което си се намирал преди секунда, но ти вече си се промушил покрай него насочвайки се към врата на стаята.
– Дръжте го бездарни нищожества – изкрещява оркът, – не му позволявайте да се измъкне! Хванете го веднага!