Насочваш се бавно към прозореца. Оркът все още стои с гръб към теб. Шансовете са на твоя страна, познаваш всяко кътче от стаята. Трябва само да изминеш няколко метра в абсолютна тишина. Пристъпваш много внимателно, стъпка след стъпка, когато чуваш:
– Нима си мислиш, че това е тихо? Опитай да се промъкнеш в гората, където всяко камъче и съчка пукат под краката ти – оркът се обръща към теб оголвайки жълтите си зъби в усмивка – жалко, че никога няма да имаш възможност да се научиш.
Хукваш към прозореца с надежда, че ще успееш да се измъкнеш преди да е извикал останалите, но главатарят с един скок те изпреварва, препречвайки ти пътя.
– Дръжте го, нищожества безполезни! Тук е! – изкрещява силно той.
В стаята нахлуват група орки, които бързо те заобикалят. Стоиш замръзнал в очакване на неизбежното.
– Да, макар и герой – изръмжава глухо главатарят на орките – все още си нов в занаята, иначе щеше да знаеш, че макар и да не виждаме добре на светло имаме доста добър слух.
– Какво искате от мен – смело поглеждаш право в очите орка.
– Нищо, просто не харесваме героите. Особено, когато вършат геройства. Нима наистина вярваш, че водата в кралството ви просто така изчезва? Как мислиш, няма водата, защото става все по-горещо или става все по-горещо, защото няма вода?
Оглеждаш се за да откриеш нещо, което да ти даде макар и минимален шанс за бягство. Забелязваш вазата, която стои на масичката до дивана, съвсем близо до теб. Орките, застанали в плътен широк кръг стоят неподвижно. Грабваш вазата, която стои на ръба на масата и я хвърляш срещу орка застанал пред теб. Вазата го удря право в лицето и той изпищява от болка. Рязко скачаш и го буташ да падне в опит да се промъкнеш покрай него. За съжаление, кракът ти се закача в тялото му и ти се сгромолясваш до него. Опитваш да станеш, но усещаш как огромни ръце те приковават като клещи. Вдигат те и те връщат по средата на кръга.
– Геройски опит, явно имаш кураж! Жалко, че това е последната ни среща – главатарят на орките измъква изпод мръсната си дреха малка торбичка и бърка в нея. Изважда ръката си стисната в юмрук.
– Последни думи? – ехидно се озъбва той.
– Да – отговаряш с високо вдигнато чело – вярвате или не, но не можете да спрете истинския герой да бъде герой. Докато има злодеи, ще има и герои. Така че, всичко което правите сега е напълно безполезно.
– Ще видим – главатарят на орките рязко хвърля срещу теб шепа блещукащ прах, който е стискал в юмрука си – Аба-Нида-Унхус! – изрича бавно той.