Малко разочарован се връщаш към пуканките и книгата. Зачиташ се в поредната приказка, която се оказва доста скучна и тъкмо, когато си мислиш, че е време я смениш, чуваш странен звук – нещо като тихо свистене, идващо от градината отвън. Звукът постепенно се усилва, достигайки неприятни за ухото ти тонове. Захвърляш раницата си и запушваш уши, но странно звукът не отслабва – сякаш го чуваш в главата си – все по-силно и по-силно. Внезапно звукът изчезва, бавно сваляш ръце от ушите, без да си напълно сигурен, дали звукът е изчезнал или ти си оглушал. Пълна тишина. Оглеждаш се тревожно и леко почукваш по масата, тихите удари, които чуваш те успокояват. Усмихваш и посягаш към раницата, когато трясъкът на нещо, което сякаш се сгромолясва с ужасна сила пред къщата, рязко те хвърля в паника. Чуваш как външната врата се отваря със зловещо скърцане, след което тежки стъпки приближават бавно вратата на стаята, в която се намираш ти.
Знаеш, че трябва да предприемеш нещо на мига. Имаш няколко варианта:
*Това е добро скривалище, но трудно би избягал ако все пак ти се наложи.
*Не толкова сигурно скривалище, но за сметка на това лесно би избягал през прозореца, ако се наложи.
*Сравнително прилично скривалище, с доста добра възможност за измъкване.
*Безразсъдно смело от твоя страна, но човек никога не знае.