Въжето наистина си заслужава. Рискуваш и се насочваш бавно към него. Успяваш да го достигнеш без проблем. Главатарят на орките продължава да стои с гръб към теб. Протягаш ръка и много внимателно хващаш въжето. Вдигаш го и точно тогава, другият край на въжето тупва глухо върху пода. Оркът замръзва, след което посяга инстинктивно към кръста си за да хвърли въжето, което за твоя огромна радост, вече е в твоите ръце. Главатарят се обръща измервайки те зловещо с поглед.
– Няма как да се измъкнеш, не прави глупости! – през зъби казва той.
– Ще видим – заявяваш смело и хукваш към прозореца.
– Дръжте го, бездарни нищожества – изкрещява оркът – не му позволявайте да се измъкне!
Стигаш до прозореца, отваряш го и тъкмо да се преметнеш, когато грозната муцуна на орк изниква отвън сякаш от нищото. Оркът протяга ръце към теб и ти бързо хлопваш прозореца обратно.
Трябва да намериш друг изход. При това ще имаш нужда от доста късмет, за да успееш да се измъкнеш от къщата пълна с орки. Хвърли заровете и провери късмета си.