Затваряш очи, отваряш и казваш:
– Виждам те, не се крий… малка гадино! Добре ли го казах?
Гласовете замлъкват, а ти продължаваш да не виждаш никого. Въпреки това се изправяш се и тръгваш бавно към масата.
– Какво правите тук и какво казват магьосниците? – самоуверено продължаваш да гледаш в празното пространство.
– Аз ти казах, че е герой, видя ли? – прошепва боботещият глас.
– Може и да си прав – отвръща тихо другия – колко пръста показвам, а? – гласът очевидно говори на теб.
– Колко пръста ли,…ами – затваряш очи, силно притеснен, че нямаш никаква идея.
Решаваш, че май е най-добре да си признаеш. Отваряш очи и ахваш изумен. Точно на ръба на масата, стоят две малки човечета с островърхи шапки. Едното по-едрото, гледа вторачено, а другото по-дребно и слабо е вдигнало високо ръката си към теб.
– Казах ти, че не ни вижда. Може да ни чува, но не ни вижда – човечето бавно сваля ръката си
– Три пръста – въпреки изумлението си, решаваш да продължиш самоуверено – при това, май нямаш навик да си режеш ноктите често, а?
Съществата, доста прилични на джуджета замръзват вторачили поглед в теб. Ти ги разглеждаш с любопитство.
– Ле-ле! Наистина ни вижда – пискливият глас достига нови висоти – истински герой. От плът и кръв.
– Аз ти казах, мога да разпозная героя от пръв поглед – едрото джудже се поклаща самодоволно – хайде, да тръгваме!
– Чакайте, чакайте, не си мислете, че ще се появите така в дома ми и ще избягате без никакви обяснения. Кои сте вие и какво правите тук? И какво казват магьосниците?
– Виж, нямаме много време – отвръща дребното джудже. – Ние сме градински гноми – пазители на знанието. Грижим се за природата и помагаме на растенията в тези трудни времена. Скоро се преместихме в твоята градина, където цветята едвам оцеляват.
– Ами да, напоследък имаме все по-малко вода – отвръщаш ти.
– Точно затова сме тук – продължава дребният градински гном. – Търсим героя, който ще спаси кралството от суша. Според магьосниците в Голямата кула, днес звездите в небето се подреждат така, че светът на хората и този на магията ще се докоснат.
– В тези кратки мигове – допълва замечтано гномът с боботещ глас – се раждат истинските герои. Така де, метафорично. По-скоро се събуждат и започват да правят най-различни геройства.
– Можеш да познаеш истинския герой по това, че вижда незримото. В нашия случай, това сме ние – ха-ха-ха!
Всичката тази информация ти идва малко в повече, чувстваш се доста объркан. Поглеждаш към гномите и казваш: