Гледайки право в празното пространство изричаш плахо:
– Ехо, има ли някой? Ехо! Чувам ви, знам че сте там.
Чуваш леко „ПУК“ и после…нищо. Никакъв отговор. Продължаваш да гледаш към масата с надежда, че все пак ще чуеш нещо. Напрягаш слуха си до краен предел и…нищо.