Засилваш се към дивана в опит да достигнеш вълшебното наметало. Единият от орките ти препречва успешно пътя. Обръщаш се и заставаш зад масата увличайки няколко орки да я заобиколят. Мушваш се под нея, а орките засилени да те хванат се сблъскват на куп, събаряйки се взаимно. Нямаш никакъв шанс да вземеш вълшебното наметало, трябва да се измъкнеш сега.
Хукваш към врата на стаята, успявайки да се изплъзнеш на косъм от лапите на оркът, който стои пред нея. Шмугваш се чевръсто, между краката му и се засилваш към входната врата, когато хвърлената от няколко орки мрежа те поваля. Спъваш се, оплитайки се в нея и падаш омотан пред входната врата.
Даде всичко от себе си, но уви – не успя да се изплъзнеш от лапите на орките. Само още мъничко късмет и може би щеше да успееш да се измъкнеш. Орките се скупчват около теб и те повличат обратно в стаята, хвърлят те по средата и те заобикалят в кръг. Най-едрият от тях вади от мръсната си дреха малка кожена торбичка, бърка вътре и внимателно изважда ръката си обратно. Рязко хвърля към теб шепа блещукащ прах.
– Аба-Нида-Унхус! – изрича бавно той.