През това време, като герой, който обича предизвикателствата и винаги е готов да помогне ти си четеш кротко у дома „Тримата братя и златната круша“, възхищавайки се на смелостта на мащехата. Хрупаш си пуканките и си мислиш – „Толкова е яко да си герой, по цял ден преследваш злодеи, решаваш сложни загадки, спасяваш принцове и принцеси, цели кралства – приключение след приключение. Жалко, че днес светът е толкова скучен. Вече няма герои, няма велики злодеи, нито невероятни приключения. Нищо няма – само проблеми с водата, с реколтата, с дупките по прашните пътища. Скука, нищо интересно! Скоро кралството ще се превърне в пустиня, всички ще го напуснат и живота ще стане още по скучен.“
И така, потънал в мисли за приказни герои и приключения изведнъж дочуваш шепот:
– Това ли е? Не ми прилича? – леко писклив глас се чува от към масата.
– Тихо, може да ни чуе! – прозвучава друг леко боботещ глас, близо до първия.
– Не може да ни чуе, нали е човек. Хората са доста глухи – отвръща първият глас.
Не можейки да повярваш на ушите си, се вторачваш в празното пространство край масата за хранене. Освен двата стола и празната купичка от закуската с овесени ядки, не виждаш нищо.
– Казах ти, че ще ни чуе – виж как ни гледа. Не може да има грешка – продължава боботещия глас – мога да позная героя от пръв поглед. Магьосниците може да се окажат прави.
„Магьосници, какви магьосници?!“ – мислиш си ти – „Какво става тук? Какви са тези гласове“ – леко те дострашава. Трябва да направиш нещо, но не знаеш какво.
Избери една от следните възможности: